»Интервю
17:09 понеделник, 10 май
Пламен Димитров: Русия показа, че остава втора световна сила
Парадът на Червения площад е демонстрация на това, че Русия се е завърнала в групата на Великите сили, смята Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество. Според него Русия отчаяно се бори да запази присъствието си на европейски енергиен пазар и няма да се откаже от проекта за газопровод "Южен поток".
Интервю на Цветана ГеоргиеваИнформационна агенция КРОСС
Вчера на Червения площад се проведе пищна военна церемония по случай Деня на победата. За първи път присъстваха чужди военни и прозвуча послание за световно обединение в името на сигурността. Какво демонстрира Русия с това?
Тази демонстрация на сила може да се тълкува като демонстрация на това, че Русия се е завърнала в групата на Великите сили и отново е държава, от която нещо зависи. Най-малкото- Русия иска, и може би е длъжна да напомни, че след всички геополитически катаклизми в последните години, тя остава сила Номер 2 в света. Това беше демонстрирано и във войната с Грузия през 2008 г. Друг възможен начин за такава демонстрация е този парад на Червения площад. Русия все пак напомни, че тя е главният победител във Втората световна война, защото Германия е разгромена основно на Източния фронт. Ако руснаците търсят поводи за национална гордост, е най-логично да се спрат на този исторически момент и да го изтъкнат пред света.Що се отнася до присъствието на военни части от НАТО-вски армии- това е едно напомняме от страна на руския президент, че така както през 40-те години на миналия век тогавашният съветски съюз, Великобритания, САЩ и Франция са били в един и същи лагер, защото са имали общ противник- Германия, то е логично по същия начин сега по отношение на тероризма и днес те да са в един и същи лагер. Това, според мен, има предвид Медведев като казва, че светът се нуждае от ново единство.
Не е ли твърде противоречиво това послание, като изключим атентатите от Московското метро, които разтърсиха света? Сега врагът е абстрактен и невидим, а редица анализатори оспорват силата на терористичното движение.
Това, че врагът е невидим, не значи че не е реален. Друг е въпросът дали неговата сила се преувеличава на едно или друго място. Ако Русия и САЩ имат допирни точки по отношение на световната сигурност, те могат там да ги намерят. Не виждам къде другаде биха имали нещо общо, тъй като по много други аспекти на сигурността имат сериозни разногласия, например в Противоракетната отбрана. Такива кампании- като тази на САЩ в Афганистан- могат да бъдат допирна точна. От друга страна, конкретни договорки не можем да търсим в един парад. Това е събитие, което набляга върху символиката.
От край време се говори за нова линия в руската политика- за повече отваряне и свобода откакто Медведев е президент. След две години обаче предстоят важни президентски избори, след които е възможно Путин да се завърне на президентския пост. Ще има ли промяна в Русия?
Най-често срещаната тема в разговорите на политолозите е кой всъщност управлява Русия- дали Медведев, който канеше чуждите военни части на парад, или Путин. Има версия, че чрез идването на Медведев като президент, в Русия се е изградила двупартийна система, като по-либералната партия е на Медведев, а по-консервативната- на Путин. Другото разсъждение е, че това са двете страни на една и съща монета и Медведев не прави нищо, което не е съгласувано с Путин. Не бил се наел да кажа кой точно управлява в Москва, но бих казал, че има либерализация на руската външна политика. Да вземем това, че в навечерието на 9 май бяха публикувани документи за Катинската трагедия на сайтовете на руски държавни институции. Москва категорично потвърди съпричастността на СССР към това престъпление. Що се отнася до вътрешнополитическите реформи- не забелязвам различие с периода, в който Путин беше президент. Русия си остава една контролирана, управляема, суверенна демокрация, в която, откакто се е разпаднал СССР, опозицията никога не е печелила изборите. По-вероятният вариант е Путин да се завърне след две години на президентското кресло, но не мисля, че това ще окаже влияние върху вътрешнополитическата либерализация. Тя засега се отлага във времето.Мисля, че външнополитическият престиж на Русия се покачва в последните години. Тя се позамогна икономически, главно поради повишените цени на нефта и природния газ. И до известна стенен си връща геополитическите рефлекси, които имаше като световна сила Номер 2, ако щете и по-рано преди Октомврийската революция, когато Русия е винаги била сред Великите сили.
Колко важна е Европа за Русия?
Възвръщането на руската мощ в Европа до голяма степен се дължи на продажбите на нефт и газ. Огромната част от тях се извършва в Европейския съюз. Русия е жизнено зависима от европейския пазар. Повече отколкото Европа е зависима от доставките на Русия. В това отношение Европейският съюз е централното поле, където Русия би желала да проявява външнополитическа активност, както и това на бившия Съветски съюз. Няма начин Русия да няма отношения със своя основен търговски контрагент. Противоречията между Русия и Европа са много по-малко, отколкото между Русия и САЩ, например.
Какво е значението в този контекст на руско-украинското споразумение, по силата на което руската Черноморска флота остава в базата Севастопол, а Киев получава по-евтин газ с 30 процента?
Сделка "евтин газ срещу черноморската база" може да се тълкува също през призмата на газовите и нефтените доставки за ЕС. Без тази сделка беше много близо моментът, в който Украйна просто ще престане да плаща на Русия, защото няма пари при тези високи цени. Това вече се случи и доведе до катастрофален спад на руските доставки в Западна Европа, респективно на руските печалби. Това е сценарият, който е най-неизгоден за "Газпром" и Руския. Така че Москва си осигури най-малкото сигурност на доставките на Западна Европа.
Ясно е, че Украйна не разполага с военна сила, за да прогони руския Черноморски флот от Севастопол, дори без никакъв договор. Вариантът е този флот да остане там и той да плаща доста сериозен наем, какъвто ще бъде той. Тези пари няма да дойдат от руския бюджет, а от отстъпка в цената на природния газ от 30 процента, която изглежда огромна. Става дума за 3-4 млрд.. долара на година, които за бедна страна като Украйна са огромни суми. В момента цената на тръбопроводния газ, който Украйна купува, е поне с 30-40 процента по-висока от цените на свободния пазар, но Украйна няма достъп до него, тъй като няма инфраструктура.Самата Русия отчаяно се бори за запазване на газовите си пазари и е склонна дори на по-ниски цени, за да съхрани доставките си за Украйна и за Западна Европа.
Къде е мястото на България в този процес?
Нашата страна е заинтересована доставките на руски газ през Украйна да вървят безпроблемно. Договорът, който беше сключен, дава до голяма степен гаранции за това, макар че всяка нова власт в Украйна може да се откаже от него. България участва в проектите за газопроводи "Южен поток" и "Набуко". Основната геополитичека цел на "Южен поток" е да заобиколи Украйна, понеже тя е несигурна транзитна територия. Въпросът е - ако Украйна стане сигурна територия, дали Русия няма да се откаже да прави влага сериозни суми в "Южен поток", който да я заобиколи. Отговорът е не. Защото тръбопроводът е съоръжение с дългосрочна експлоатация, а политическият цикъл в Украйна трае пет години. Русия няма сигурност за намеренията на следващата украинска власт. При този проект България би получила диверсификация на маршрута на доставките, а не източниците. "Набуко" буксува от доста време и е трудно да се постигне диверсификация на източника.